Преводът на Стратес Пашкалис на шекспировото произведение „Любовен труд без труд“ представлява, както сам казва, „най-същественото ми обучение и стаж в драматургичната декодировка на един класически текст и в пренасянето му на друг език, основавайки се на устната предаваност и съществената поезия, а не на учеността и филологичността“.
В същото време, това е и преводът, на който се основава прочутата постановка на Стафис Ливафинос, с актьорите от Experiment Scene на Националния театър, през периода 2002-2003. Това странно комично драма на Шекспир улавя преходността, заблудата, но и толкова очарователната игра на любовта. В цялото произведение доминират завладяващите слова, мелодиите, игрите на тийнейджърите.
Герои мечтатели, невинни, донкихотови. Около тях, дълбоки гори. И постоянно преследване, танц, искрен смях, меланхолия на неизпълненото желание, магически приказки, любовни писма и над всичко театър – тази необходимост да рискуваме с живота, носейки маски и костюми, готови да откажем всичко заради любовта, желанието, химерата.
Без преувеличения и крайности, Стратес Пашкалис пренесе на нашия език тази очарователна сложност, трагичната комедия, от която изплува самотата, разкрива се илюзията и самият живот винаги показва голата истина.
