Една прекрасна катеричка открива близо до гнездото си едно цвете и решава да го „осинови“. Но е свръхзащитнически настроена и едва не го „убива“. За щастие, приятелят й Птичето търпеливо й обяснява как трябва да се държи с всяко цвете, за да живее и да разцъфти...
След невероятната книга „Крадецът на листа“, взех на децата си „Моето собствено цвете“. Главните герои са същите – милата Катеричка и Птичето! Наистина, не бих искала някой друг... Този път Катеричката си е научила урока. Тъй като през есента загуби листата от дървото си, сега, когато е пролет, не иска да загуби и цветето си!
Още една изключително умна детска книга, пълна с ярко оцветени илюстрации и хумористични диалози! Всяка нейна страница е приятна изненада, която пленява малки и големи очи...
Това е добра възможност да поговоря с децата си за пролетта и нейните характеристики... Красивите цветя, лястовиците, прохладните дъждове и слънцето. Също така да научим имената на цветята и начини да се грижим за тях.
Цветята са живи организми и имат нужда от вода, въздух и слънце, за да растат и да цъфтят. Те дават храна на някои насекоми, но най-вече изпитваме спокойствие и радост всеки път, когато ги виждаме.
Получаваме и един голям урок... Че цветята и природата като цяло са за всички и не принадлежат на никого конкретно. Трябва да се отнасяме с любов и уважение към тях, за да се радваме всички заедно на природните красоти на нашата планета.
Не мога да пропусна темата за свръхзакрилата, която виждаме при много родители... Свръхзакрилата не помага на децата. Не им позволява да дишат и да се развиват, точно като цветето. Със сигурност никой не иска увехнали цветя и деца! За щастие, Катеричката го разбра навреме и даде пространство на цветето си да разцъфти и да расте, както иска.
Размерът и на тази книга е голям и има твърда корица, така че малките ръчички могат да я разлистват сами.
На корицата отново виждаме Катеричката и Птичето на познатата ни поляна в средата на гората, през пролетта, а в центъра има красиво жълто маргаритка.
Краят не е толкова неочакван, колкото при „Крадеца на листа“, но остава хумористичен и приятен.
И това е една от книгите, които често четем, въпреки че любимата ни е „Крадецът на листа“.
Нямам търпение да прочета следващите книги от същата поредица, „Крадецът на снега“ и „Крадецът на слънцето“! Сигурна съм, че са също толкова невероятни!