Размисъл за произхода и основите на неравенството между хората (1754) „Нека се обединим“, каза богатият, „за да защитим слабите от потисничеството, да възпрепятстваме амбициозните и да гарантираме на всеки притежанието на това, което му принадлежи“. Равенството между хората, второто от трите велики искания на Френската революция в разгара на Просвещението, беше състояние, което – с малки изключения – културата никога не успя да достигне.

Почти половин век по-рано, през 1754 г., Жан-Жак Русо отговори на предизвикателството да влезе в сърцето на социалния проблем, посочвайки причините за утвърдяване на неравенството като основна (и непреминаема?) черта на социалните системи, каквито те се формираха през годините; и по много начини прочитането на неговия пламенен трактат „За неравенството“ остава днес също толкова просветляващо, колкото и тогава, един паметник на съвременната политическа и социална мисъл.

Жан-Жак Русо (1712-1774), философ, ботаник, композитор и фигура на френското Просвещение, остава изтъкната фигура в историята на философията както заради приноса си в оформянето на политическата философия, така и заради влиянието, което оказа неговата пионерска мисъл върху по-късни мислители.

Въпреки че Русо вярваше от средата на 18-ти век, че съжителството на хората при условия на свобода и равенство не е невъзможно, и предложи създаването на политически институции, позволяващи съжителството в общество с автономни членове, той обаче постоянно остава песимистично настроен относно дали човечеството някога ще успее да се освободи от потисничеството, отчуждението и несвободата.