На едно таванче, вътре в забравена чанта и сред тетрадките, които пазех за спомен, неочаквано се намери и едно тетрадче с есета на съученика ми Тномули Карабамба.

Леки писемца и разпиляни фразички съставиха книгата на незабравимия ми приятел, който съдбата определи да "тъне" рано. И когато с труд бяха прочетени първите есета, в мен нахлуха спомените и почувствах свещено задължение документите да излязат наяве.

Чрез невинния и същевременно жизнерадостен поглед на това дете, се очертава цялата епоха на следвоенна Гърция от 50-те години. Винаги ще помня учителката как се разсмиваше, докато с гордост четеше есетата на Тномули, както и огромните десетки, които украсяваха името му.