Византия или градът на Константин - Константинопол, „Новият Рим“ на Източната империя, щеше да стане от началото на четвърти век сл. Хр. столица на Византийската или Средновековната гръцка империя, която беше предопределена да играе доминираща роля в историческото развитие на народите и нациите в югоизточния средиземноморски басейн около единадесет и половина века, докато, малко след средата на петнадесети век, друга голяма сила, Османските турци, пристигащи от Изток, замениха Византийската империя в този критичен период.
През дългия си период Византийската империя успя да оцелее сред безброй външни заплахи от Запад, Север и Изток, сред множество вътрешни смутове. Паралелно успя да създаде голяма самодостатъчна култура и цивилизация, с удивителни постижения в литературата, науките и изкуствата.
Основните характеристики на тази уникална култура не бяха само древногръцкото и елинистичното наследство и гръко-православната християнска традиция, но и проникновените социални, институционални, икономически и културни промени и реформи, които предизвикаха постепенното преобразуване на късната римска държава в явно средновековна гръцка държава.
Началото на Византийската империя открива историята на средновековния Хеленизъм, докато окончателният й край съвпада с зората на новия Хеленизъм през трудните векове на османското владичество.
