Чувството е неразривно свързано с онтологичното измерение на човешкото съществуване, с контакта със социалното „аз“, със социалната ни ангажираност и взаимодействие в социалния свят.

Като форма на „етерна“ енергия, поетично казано, чувството се подтиква от явните или неразкритите си причини, преминава през вътрешността ни и се излъчва към всичко, което ни заобикаля.

Но дали чувството е само индивидуално явление? Или пък неговото проявление или причинност се намират на пресечната точка между индивидуалното и социалното, във вечната диалектическа връзка между тях?

Ако философията, психологията, когнитивните науки и невронауките са посветили или продължават да посвещават изследвания и проучвания, социологията сравнително наскоро започна да се пита за мястото на чувството в социалните реалности, в взаимодействията и взаимовлиянията в социалния свят.

Напоследък, или пък не? Приближавайки се до теоретичната работа на социолозите и анализирайки я, установяваме...