Отоманският език се състои от турски, арабски и персийски думи. Значителен брой арабски думи влязоха в турския език чрез разпространението на исляма и справката към религиозни текстове, докато персийските думи преобладават чрез персийската литература. Отоманският език включва значително количество заемки от арабския език в богослужението и производството на религиозни текстове, както и в законодателството, съдебните решения, администрацията и отоманската дипломация. Отоманската литература съдържа заемки от персийския език. Въпреки това, преобладаващият елемент в отоманския език е турският. Това е така, защото основните части на езика, глаголите и завършващите, с които се свързват думите, са на турски, докато заемките от персийски и арабски се състоят главно от именници и прилагателни. В много случаи арабските и персийските заемки са достатъчно преобразувани в отоманския език, докато в други случаи те имат различни значения в отоманския. Има също думи, в по-малка степен, които идват от гръцкия, италианския, френския и английския език. Турският принадлежи към категорията на тюркските езици, арабският принадлежи към групата на семитските езици, докато персийският принадлежи към категорията на арийските или индоевропейските езици, към които принадлежи и гръцкият. След установяването на съвременната турската държава и езиковата реформа с използването на латинската азбука през 1928 г., употребата на отоманския език намаля с постепенното напускане на голяма част от отоманските думи и опит за използване на думи от турски произход. Знанието за отоманския език бе налагано в продължение на няколко века на всички субекти на Османската империя като официален език на държавата, особено на тези, които заемаха високи държавни позиции в централната власт, като фанариотите, за да могат да познават законодателството и всички въпроси, свързани с отоманската администрация. Речникът на Йоанис Хлорос допълва този на Димитриос Александридис, тъй като от една страна покрива много голям брой езикови понятия, включва етимологията на думите, произношението с гръцки символи и ако е производна, прехвърля стъблото и неговото завършване, а от друга страна, осигурява директна възможност за разбиране на спорни думи, които могат да предизвикат двусмислици.