Тази книга не се стреми да бъде общо въведение в цялостта на философските търсения на човека през историята му. Тя няма предимно исторически характер и не изчерпва философските становища и теории във връзка с темите, засегнати на нейните страници.

Методът на книгата е абстрактно-синтетичен, а не паралелно-описателен. Това означава, че: от огромния материал на Историята на философията се отнемат много (жертва се пълнотата на записване на разнообразието от подходи), за да се осъществи синтез, способен да въведе читателя в основополагащите философски въпроси и в най-важните (с оглед на историческите им последствия) методи на справяне с въпросите.

Следователно, става дума за проект на въведение в начина на философстване, а не преди всичко в историята на въпросите и отговорите. Ссылките към Историята на философията са толкова, колкото могат да бъдат въвеждащи към 'начините', които определят философското търсене. А 'начините' са два в историята на философстването: 'социоцентричният' начин на гърците и 'индивидуално-центричният' начин на пост-римската европейска Запад.

На двете брегове на Егейско море и в междинния архипелаг за първи път в историята на човека се роди въпросът за валидността на знанието, кога знанието е истинно и кога е лъжливо - роди се критичното мислене, философията. Гърците търсеха 'критерия на истината': Истинно е нещо, което не се изменя, не се поврежда, не умира. И единствената опитно достъпна реалност, която 'обезсмъртява', следователно 'истинна', е за гърка 'начинът на управлението на всичко'.

[Извадка от текста на предговора]