Това издание на „Съвременна епоха“ и на Сдружението „Ние, които учихме по соцализма“, представя на българската публика нов исторически материал за появата, развитието и кризата на град-държавата, като същевременно представлява критика на буржоазната историография от страна на съветските историци.

Изследванията в колекцията се основават и развиват съветската марксистка методология за проучване на робовладелското общество и икономика. Освен това, тя представлява важен източник на знания за широката публика и същевременно важно средство за изследвания за историци, археолози, филолози и студенти.

Изследванията в колекцията разглеждат следните теми:

В Въведението („Древногръцкият град“) Георги Кошиленко систематично изследва основаването и развитието на града и различията между термините „Град“ и „държава“. В Глава 1 („От микенските дворци до град-държавата“) Галина Полякова изследва дълбоките вътрешни и външни промени, настъпили в периода XII – VIII век.

Спарта, като тип град (Глава 2 „Спарта като тип град“), с архаичните структури в социалната организация, е задълбочено анализирана от Георги Андрейев. Георги Кошиленко (в Глава 3 „Гръцкият град и проблемите на икономическото развитие“) разглежда града като социално-политическа организация на гражданите и взаимодействието ѝ с държавата като социално-икономически организъм.

В Глава 4 („Селските отношения в Атика през V – IV век“) Валентин Андрейев представя най-основния производствен сектор на икономиката на Древна Атина през V – IV век – земеделието. В Глава 5 („Власт – Хегемония и Атинската република“) Михаил Кондратюк оценява решаващата роля на атинската хегемония (Власт) в икономиката и демокрацията на Атина, както и на нейните съюзници.