С характерната си ерудиция и състрадателност, Оливър Сакс, когото "Ню Йорк Таймс" наричат "лавровен поет на медицината", открива мястото, което музиката заема в човешкия мозък и начина, по който тя влияе на човешкото поведение. В "Музикофилия" той изследва динамиката на музиката чрез индивидуални преживявания на пациенти, музиканти и обикновени хора.

Сред тях са: хирург, който е бил ударен от мълния и е развил мания по Шопен; хора с "амузия", за които симфоничният оркестър не звучи по-различно от гърма на оръжията; и един мъж, чиято памет продължава само седем секунди - за всичко друго освен за музиката.

Доктор Сакс описва как музиката активира хора с болест на Паркинсон, които в противен случай не могат да говорят, и как води до успокоение и концентрация на хора, които са дълбоко дезориентирани от Алцхаймер или шизофрения. Музиката може да ни предизвика най-високите или най-дълбоки чувства - тя може да се окаже и лекарство. Оливър Сакс ни обяснява защо.

"Сакс разказва една очарователна история след друга, за да ни покаже какво се случва, когато музиката и мозъкът се комбинират." ("Нюзуук")

"Сакс има идеалния начин да разказва истории: експерт, но скромен... Литературен, но не самовлюбен." ("Лос Анджелис Таймс")

"Блестящо, автентично и необходимо... Музикофилия е книга, която напомня за концерт с мазурки на Шопен: бърза, вдъхновяваща и странно красива." ("Американ Школар")

"Музикофилия" намира Оливър Сакс в най-добрите му моменти, вплитайки невронауките с очарователна лична история, позволявайки ни да разсъждаваме за мозъчните функции и музиката под нов ъгъл." ("Салон")

Най-добра книга на годината според вестниците "Вашингтон Поуст", "Чикаго Трибюн" и "Финаншъл Таймс".