Често казваме, че бракът убива любовта. Но дали, в крайна сметка, любовта не се оказва враг на брака?
Триумфът на брака от любов в нашата епоха дойде да лекува бедствията на класическия институт на брака: равенство между партньорите и предимство на чувството пред задължението.
И все пак, вече четиридесет години, бракът изглежда да губи авторитета си, разводите се увеличават, семействата се реформират или изобщо не се формират: броят на единичните родители е достигнал безпрецедентни нива, както и броят на хората, които живеят далеч от всякаква форма на брак.
Как един доброволен, "свободен" и дори изключително устойчив институт, въпреки гореспоменатото, е източник на нещастие? Беше ли "добро" старото време, когато хората не се женеха от любов, а по социален дълг и оставяха се женени, "тихо страдайки"?
