Томовете "История на сексуалността" (`Волята за знание`, `Употребата на удоволствията`, `Грижа за себе си`) разширяват изследванията на книгите `Археология на знанието` и `Контрол и наказание`. Първият том е съсредоточен върху звездието на феномените, които обикновено се описват с термини като `сексулалност` и `секс`.

Не се опитва да докаже предполагаема `потиснатост` на сексуалността с цел да допринесе за нейната `освобождаване`, а да анализира как е формирана воля за задълбочено знание за секса, която е приела формата на `наука за сексуалността`, позволяваща все по-пълно управление на социалния и сексуалния живот.

Мишел Фуко представя археология на дискурсите относно сексуалността (любовна литература, изповед, медицина, педагогика, психоанализа, право и т.н.) от 17-ти и особено 19-ти век, и поставя редица важни въпроси за една `политическа история на телата`: Живеем ли в общество, което потиска сексуалността? Сексуалността и дискурсите около нея подлежат ли на цензура или напротив, насърчават ли се все повече? Каква роля играе сексуалността в контекста на съвременната био-власт? Как би могла да се определи, на ниво тела, съпротива на тази био-власт?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]