Книгата на Евитас Арапоглу е плод на многогодишно занимание, на безкрайна любов, бих казал, към темата, която разглежда. Както всъщност може лесно да се установи, щом започнете да я прелиствате, това е книга, която е изучавана, проектирана, написана и завършена с цел да подчертае безценния принос на Никос Хадзикирякус - Гика към Музея Бенакит.

Дарението не само на произведенията, които съставляват съдържанието на неговата Галерия, нито само на всичко, което облагородява пространствата на неговия дом, архивите му, книгите му, мебелите или ценните художествени произведения на колекциите му, но и цялата сграда на улица Криезоту 3, която му принадлежеше. Криезоту 3 е даже и заглавието, което Евитас даде на книгата си.

В тази сграда, цялостта на предлаганите полезни площи беше проектирана и реконструирана така, че да служи единствено на културните цели на Музея Бенакит, както много правилно и с удивителна прозорливост реши Управителния съвет на Фондация.

Решението на музея да добави още един спътников клон в организационната схема на системата, която вече е избрала, за да разшири децентрализирано дейностите си, беше взето с оглед на настоящите, но най-вече на утрешните нужди на нашето място.

За текущите, разбира се, цени на пазара, всичко, свързано с литературата, изкуствата и духовното развитие по принцип, може да няма голяма стойност. Няма, обаче, съмнение, че ще дойде момент, в който наистина ще бъдат преоценени реалните ни активи и „пазарната“ стойност на отделните им съставки, така че критично да се преосмислят установените, за съжаление, мнения относно това какво означава продуктивна инвестиция и какви могат да бъдат дългосрочните икономически възможности на културните продукти.

Тогава само може би ще се преразгледа както отношението на държавата, така и отношението на гражданите към всичко, свързано с съществени приоритети и с належащи нужди.