Парията е изключително разкриваща дума-пътник. Казват, че произлиза от Индия, че е изобретена там през 16-ти век от военни, мисионери и учени. Два века по-късно тя ще се завърне и ще се разпространи в европейската територия.

За философите на Просвещението далечните йерархични структури са предлог, за да осъдят местните тирании. Обсъждането на другия е обсъждане на себе си. Но на Запад, където отпадне освобождаването, то не важи за всички.

Парията се явява като пренебрегвания в наскоро обявената декларация за правата на човека. В политическите речи и спорове той представлява робите, "свободните цветнокожи", евреите, жените, народа, пролетариите...

Театърът и литературата разпространяват неговия образ и той придобива характеристиките на проклятия художник с идеализиран маргинален характер. Романтичната култура изтъква неговата чувствителност, а парията получава стойност благодарение на преследванията, на които е подложен, без обаче да бъде освободен.

С много знания и енергия, преминавайки от литературата към политическата теория и теоретичните конструкции (М. Вебер, Г. Зимел или, преди всичко, Х. Арент), Варика разказва за тези трансформации и следи формите, които от миналото до днес говорят за раните на всички "отпадъци на света".

В тази обиколка тя напомня за постоянно актуалната претенция на бунтуващите се парии, които настоятелно искат да бъде прието в редиците на човечеството всяко отделно лице.