Авторката започва своето изследване с анализ на руския анархизъм, който стои в основата на съвременния тероризъм. Но не се ограничава само до изучаването на историческата еволюция на феномена тероризъм, а се опитва да го интерпретира, базирайки се на теорията за войната на Клаузевиц и психоаналитичната теория на Лакан.

Според авторката, тероризмът е форма на война, морално осъдима. Идеите на руския анархизъм от 19-ти век, нигилизмът, отказът от себе си, съставляват основната му движеща сила. Използвайки референции към творбите на Достоевски и Тургенев, които предизвикват спомена за Нечаев, Елен Л`Ейе свързва интернационализма на Бакунин с Ал-Каида и критиката на Запада от руски терористи с ислямския тероризъм.

Призивът към Ницше и връзката между злобата и скуката водят авторката до заключението, че нигилизмът е общият източник на ислямизма и нацизма, които се срещат в общото си противопоставяне на културата. Тъй като тероризмът призовава за промяна чрез насилие, а не чрез закона, той съвпада с тоталитаризма.

Психоанализата - твърди авторката - ни позволява да не отстъпваме пред призрака на каквато и да е идентичност, напр. "западната". Човешкото субект има винаги хибридна същност, и само приемането на това раздвояване може да има мирен характер. Ислямските текстове, които защитават тероризма, отричат точно този хибриден характер на съвременните идентичности и пропагандират инстинкта на смъртта.