Където отиде, отидох и аз. Трябваше да видя местата, където е действал, и да чуя хората, които са го познавали и са живели с него. Късметът беше, че в началото на 70-те години, когато започнах изследването, успях да срещна на живо повечето от тези, които са го обичали или мразили, които са му се противопоставяли или са били негови съратници.

По този начин бяха запазени много от неговите черти, поведения и истински фрази, които се предаваха от уста на уста, подобно на народна песен. И имах късмета да имам страхотни водачи на всяко място. Едно е да ходиш и да търсиш, а друго е да те водят до първото партизанско убежище на Парнаса капитаните Периклис и Никифор. Едно е да разглеждаш планината отдалеч, а друго е черноглавият Кацантонес да ти показва проходите на Челидона.

В началото изминах без подозрение стотици километри, за да говоря с някого, който уж беше 'много близо до Арис', и да се уверя от думите му, че просто го е видял да минава с коня си през площада на селото си. Или срещнах толкова много верни сподвижници, толкова много куриери, писари и началници на водача, че броят става абсурден. Не го упреквам, разбира. Митът привлича.

В повечето гръцки села, особено в планинските, винаги имаше някой, който да ми разкаже поне една шокираща история с ръководителя на ЕЛАС, в която е бил очевидец. Но нищо не е включено в тази книга, без да е абсолютно потвърдено. Ако някой ми споменаваше епизод, питах го кои други са били присъстващи, търсех ги и единствено ако ми го потвърдят точно, само тогава се записваше в материала, който може би включвах в книгата. Ако нямаше други свидетели на епизода, колкото и убедителен да беше моят събеседник, беше просто като да не съм го чул никога.

През 1974 година, с падането на диктатурата, се отвори пътят за завръщане на стотици бивши бойци от планината, които бяха се укрили в Източните страни, за да оцелеят. Нов поток от интервюта, информация и писмени спомени. През 1990 г. вече бях събрал огромно количество материал, който трябваше да бъде организиран, да се транскрибираха разговорите, да се изберат най-интригуващите елементи и накрая да се напише книгата.

Напуснах всяка професионална или друга дейност и се посветих на това усилие. При представянето на борците не взех предвид следосвобождаването им, дали са продължили с социални борби или са станали граждани. Лицата са представени и до голяма степен оценявани за приноса им в горещите години 1940-1944.

[Извадка от текста на предговора]