Всеки е дизайнер. Но докато много практици могат да търсят решения или идеологически сигурности, Истърлинг твърди, че решенията са грешки, а идеологиите са ненадеждни маркери. Вместо това, Среден дизайн се обръща към всеки, който търси алтернативни подходи към неотзивчивите или нерешими проблеми на света - от климатични катастрофи до неравенство до концентрации на авторитарна власт. Този подход обединява много дисциплини, като не разглежда само отделни обекти, идеи и събития, но и пространството между тях.

В случайни проучвания, занимаващи се с всичко от автоматизация и миграция до взривоопасен градски растеж и атмосферни промени, Средният дизайн не търси нови иновации, а по-скоро изтънчени взаимоотношения между възникващи и утвърдени технологии. Той не се опитва да отстранява проблемите, а ги съчетава в продуктивни комбинации. И предлага форми на активизъм за модулиране на властта и настроението в организацията на всякакъв вид.