За слушането е едно от "неизвестните" учебни книги на Плутарх и се отнася до това как трябва да слушаме някого, който ни говори, за да го разбираме винаги, но и за неблагоприятните случаи, които могат да настъпят при неправилен начин на слушане.

Активното слушане представлява изключително иницииращ и полезен процес, който повишава стойността на човека и го насочва към заниманията му с философия.

Откритие на истината, особено по отношение на духовно съдържание, изисква появата на добродетелта на благоразумието и слушането е единственото от петте ни сетива, което е свързано с тази способност, но и с духовната ни чистота.

Каква трябва да бъде връзката между слушателя и говорителя?

Трябва ли да задаваме въпроси по време на една реч и по какъв начин?

Какви са рисковете от подкопаване на една реч?

Какви са рисковете от пречене на един говорител?

Защо правилният начин на Слушане е Семето на Знанието и Истината.