На северния бряг на Адриатика, на около двадесет километра от Триест, се намира селото Дуйно. И там, на стръмен бряг, се издига един от най-красивите замъци на Европа, където през средата на януари 1912 година Рейнхард Мария Рилке написа първата и втората от десетте Елегии на Дуйно за няколко дни.
Произведението е завършено десет години по-късно в една кула (Chateau de Muzot) в Шер, Швейцария, и е публикувано през следващата година. Влиянието на Елегиите върху поезията на 20-ти век може да се сравни единствено с това на Празната земя на Елиът. Почти деветдесет години след първото им издание Елегиите все още се превеждат неуморно по целия свят - и у нас... (Анастасис Вистонитис, TO VIMA, 12/6/2011).
Творбата на Рилке многократно е превеждана от немски на нашия език. Също така през последните десетилетия се е появил значителен брой гръцки книги, свързани с Рилке и неговата работа.
Каква е тогава причината днес отново да се издава още един превод на тази негова поетична книга? Причините са две: Първата, по-малко значима, е свързана с това, което се е случило в Гърция относно Рилке и особено поетичното му творчество. Втората причина, по-значима, е свързана с тайното ядро на тези Елегии. С богатството, което ни предлагат те, и което и днес все още има голяма стойност.
