Феноменът на детското насилие е бич за обществата, често оставайки добре скрито семейно тайна. Отказът на невежествения родител да се откаже от "възпитание", което злоупотребява с безусловното доверие на детето и жаждата му за любов, е разрушителен.

Мъката на малтретираното дете, запечатана в душата и тялото му, по-късно се проявява с саморазрушителни действия или с жестоко поведение спрямо собствените му деца и други хора. Алиса Милър, чрез множество примери и най-вече чрез психоисторически анализ на случаите на Адолф Хитлер и Николае Чаушеску, осветлява начина, по който ужасът на детството се трансформира в ужас, който засяга цели народи, и то... "за тяхно добро".

Този порочен кръг може да бъде прекъснат, ако историята на хората, преживели травматично детство, бъде призната на съзнателно ниво, ако обществото избере да чуе сигналите за опасност, които телата им излъчват, ако бъде разрушена из основи стената на мълчанието, която се издига около болката на детството.