Седем поетични сборника в период от 34 години, от едно ясно изразено и изтъкнато поетично глас, което е получило похвали както от Общината, така и от Софистите, според поета и критик Костас Куцурелис.

Той самият отбелязва: "Преди около сто години, Уго Хофманстал казваше, че един творец има нужда от две неща. Първото е да убеди своите колеги и критиците. Второто е да докосне широката публика. Михаил Ганас отдавна е постигнал и двете."

Макар да притежава напълно свой собствен израз, неговото изкуство не е загубило жизнената си връзка с общия език, с народната реч. То е запазило непосредствеността и високата емоционална температура, останало е близък език.

Ако днес Ганас е сред най-четените ни поети, ако творчеството му е любимо дори на хора, които обикновено не четат поезия или я избягват систематично, това се дължи на изразителния му стил, на отношението му като духовен човек, на универсалния характер на темите му.

Той ни припомня, че в своите велики моменти гръцката поезия е била едновременно изкуството на Его и на Ние, на човека и на природния свят. И ни показва път, за да остави отново днес зад себе си самодоволството на последните десетилетия и да се върне там, където принадлежи: в Политията и на Пазара.

- "Акафистна вечеря" (1978) - "Червени камъни" (1980) - "Стъклените Янинa" (1989) - "Паралогия" (1993) - "Малките" (2000) - "Сънят на пушача" (2003) - "Абсинт" (2012)