Крайностите на времето са поетична композиция, която оставя следа в ежедневните пътувания на хората, когато един свят се променя.

Тя е разделена на три раздела: В боледуващия /град/ ще падне. Съдържа диагноза, т.е. и пророчество, което изглежда като сигурност за завършек, който е предизвестен, но не идва, - поне не още.

В епохата на крайностите, как се променя линейният поток на историята? Какво движи колелата на времето и колко крехко е тяхното равновесие? Къде сме всички ние заедно и всеки поотделно в това, което се разгръща днес?

Ако неволно сте предположили от заглавието, че говорим все още за времето, помислете отново.