Костис Паламас, един от най-продуктивните гръцки литератури, е роден в Патра на 13 януари 1859 година. През 1897 година е назначен за секретар в Атинския университет, а същата година започва да публикува най-значимите си поетични сборници и композиции, като "Иамбои и Анапеисти" (1897), "Непоклатимият живот" (1904), "Додавилогът на циганина" (1907), "Флоярата на краля" (1910).

През 1918 година получава Националната награда за литература и изкуства, а от 1926 година става основен член на Академията на Атина и нейният председател през 1930 година. Умира на 27 февруари 1943 година след сериозно заболяване. Погребението му остава историческо, тъй като пред удивените немски завоеватели и хиляди хора го придружават до последния му дом в I гробище на Атина, пеейки националния химн.

Беше кандидат за Нобелова награда за литература 14 пъти (1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936, 1937, 1938 и 1940).