Местните, регионалните и международните развития винаги поддържат нуждата от анализ и разбиране на Турция. Особено в геополитическа среда като тази на Източното Средиземноморие, където откритите въпроси и напреженията с Турция имат и екзистенциален характер.

Още по-голяма изглежда да е тази нужда в момент, когато международната система подлежи на бързи и радикални промени, генерирайки същевременно по-интензивни и по-насилствени събития. Турция е утвърдена като важен, но изключително противоречив участник в този регионален и международен контекст.

За някои тя продължава да бъде страна, която трудно може да бъде декодирана. Въпреки това, в тази книга авторите се опитват да покажат, че не че Турция не може да бъде декодирана, а че тя представлява особен случай на страна и, следователно, нейният анализ не подлежи на опростени подходи.

Основната работна хипотеза на книгата е, че Турция на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) претендира за нова международна роля, която ще бъде по-силна, по-влиятелна, по-автономна и конкурентна на западноцентристкия международен либералния ред. Постепенно, Турция не се идентифицира напълно с нито един от двата полюса на противостоянието – т.е. Запада и Азия/Евразия.

Тази динамика, в съчетание с преследването на собствените си цели, я прави амбициозен „Трети Пол“ (ТП) в изграждащия се международен ред. Понятието за ТП, което използват авторите, от една страна отразява визията на съвременните турски елити за идентичността и международната позиция на страната им. От друга страна, то отразява стратегическите амбиции на Анкара на международно ниво.

Анализът се извършва с помощта на неокласическа реалистична теоретична рамка, която взема предвид международната система, идеологията и политическата икономия, но и чрез казусите на Украинската, Сирийската и гръцко-турските отношения.