Настоящият труд е насочен както към студенти по Архитектура, така и към изследователи на другите форми на Изкуство. Авторът се опитва да върне на преден план основните цели на Архитектурата чрез Историята й. Да осветли това изкуство като важен фактор в цялостния социален контекст и да представи архитектурата като диалектика между вътрешно и външно пространство.

Темите не се изчерпват с настоящата книга, но се цели отварянето на дискусията относно това колко Архитектурата влияе и оформя духа и душата ни, чрез исторически примери, достигащи до Нова гръцка Архитектура.

Съдържание:

1. ЕСТЕТИЧНИ ПРОЛЕГОМЕНИ

Отношения човек-пространство и форми
Теория на емпатията
Теория на семиотиката
Изкуственият принцип на "безкрайното"
Психология на формата или теория на Гещалт
Пространство и обект

2. ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВНИ ИСТОРИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ

Предистория
Египет
Гърция
Първи Римски период
Втори Римски период-Византия
Романическа архитектура
Готическа архитектура
Ренесанс
Маниеризъм
Барок
Архитектурата от Индустриалната революция до 20-ти век
Архитектурата през втората половина на 18-ти век
Архитектурата през 19-ти век
Двадесети век
Архитектурата в първата половина на двадесети век
Архитектурата на междусвенната война
Архитектурата във втората половина на двадесети век
Нови развития

3. ЕПИЛОГ

За космическата фиксация на архитектите
За формата и нейното развитие
Смисълът на света в ежедневния живот или за философското установяване на обществата
Въпросът за края на историята
Смисълът на религиите и предложението на модерността
Изкуството като ковчег на културата и историчността на новогръцкия пример