Андреас Папандреу е политикът, който променя политиката на Гърция от 1981 година нататък и тази промяна е предмет на историческото изследване с заглавие „Промяната и промяната в Кипър“.

Настоящото изследване започва от преддиктаторските години, за да установи основите, на които се основават възгледите на Андреас Папандреу за Кипър. Андреас Папандреу играе водеща роля в отхвърлянето на плана Ачъсън, който е представен в Гърция и Турция в различни варианти. След падането на хунтата основава Панелинското социалистическо движение (ПАСОК), чийто първи параграф от учредителната декларация е посветен на Кипър.

Като лидер на опозиционна партия той следва строга линия по кипърския въпрос и се ангажира с отварянето на „Досие Кипър“, за да се проучат причините за кипърската трагедия. Поемайки властта през 1981 година, той променя начинът, по който Гърция осъществява своята политика относно Кипър. Той е първият министър-председател, който посещава острова, поема по-активна роля по въпросите на Кипър, като Атина участва по-активно в решенията на Никозия и се отнася агресивно към обявяването на псевдодържавата на Рауф Денкташ, като отхвърля плана за решаване на конфликта на ООН.

Той прилага политиката на casus belli спрямо Турция и всяко нейно експанзионистично усилие, свързано с Кипър, и налага вето на влизането на Турция в ЕОК, ако преди това не бъде решен кипърският въпрос. Андреас Папандреу успява да отвори пътя на Европа за Кипър и да превърне кипърския въпрос в европейски. В края на втория си мандат като министър-председател той променя политиката и приема да започне преговори с Турция, за които ще получи критики дори от членове на ПАСОК. Той самият признава, че е сбъркал с фразата „mea culpa“.

Читателят на книгата, четейки я, ще разбере на какво се основават съвременните политики на Гърция по кипърския въпрос, но ще преживее и едно пътешествие в период, изпълнен с напрежение, в който Гърция и Турция са били много близо до военен конфликт.