«Докато функционират политически организации в обществото на кипърските гърци, особено АКЕЛ с неговите организации и десните синдикати, няма никаква посредническа роля между Макариус и общността; поне такава, която да му отнеме пряката връзка с нея. Макариус “говори” директно с общността, а общността, отговаряйки на призивите на Етнархията, “говори” директно с Макариус чрез масови събития, предлагайки му неуклонната си подкрепа.

Властта на Макариус все повече заприличва на бонапартисткия пример. Чрез масови събирания на стадиони и в храмове, чрез публични изказвания, получава по същество безусловната подкрепа на общността и нейните политически представители, които я насочват както желае. С авторитета на неоспорим политически и църковен лидер, с блясъка на свещените си одежди, с добре написаните предварително речи, които учи наизуст и произнася с дълбокия си очарователен глас, той налага влияние върху общността.

Кипърските гърци, свикнали с автократността и с невежеството спрямо демократичните изказвания, приемат подчинението на етнарха. Не го правят под натиск. Правят го поради необходимостта да се доверят на стабилна сила, тъй като няма друга стабилна сила, на която да се доверят». (извадка от книгата, гл. «Монокрация»)