Тази книга събира двете най-големи имена в историята на шахмата. Авторът, Гари Каспаров, е номер едно в света и, по общо мнение, най-великият играч на всички времена. Обектът на книгата, Робърт Фишер, е единственият американец, който е станал световен шампион и вероятно най-големият природен талант, който светът някога е виждал.

В периода между 1955 и 1972 г. Фишер, почти сам, се изправя срещу силата на Съветската империя в шахмата и побеждава. През този период Фишер постига удивителни успехи, които не са били постигнати преди, като 11/11 на шампионата на САЩ през 1963/64 и победи в мачове (по пътя към световното първенство) с резултат 6-0 срещу двама от най-силните играчи в света, Марк Тайманов и Бент Ларсен.

Кулминацията на кампанията на Фишер е незабравимата му победа в мача в Рейкявик през 1972 г. срещу Борис Спаски. Фишер е почти толкова известен със своето поведение извън шахматната дъска, колкото и с представянето си на нея. Той отправя крайни изисквания към всички около себе си, включително организаторите на турнира. Когато тези изисквания не са изпълнени, често отказва да играе.

Мачът от 1972 г. срещу Спаски изисква намесата поне на Хенри Кисинджър, за да се успокоят нещата. През 1975 г., когато трябва да защитава титлата си срещу Анатоли Карпов, Фишер е напълно неспособен да се съгласи с условията на ФИДЕ (Световната шахматна федерация) и е дисквалифициран. След това почти напуска шахмата, играейки само веднъж, в „връщащ се“ мач срещу Спаски през 1992 г.

В тази книга, която е задължителна за всички сериозни шахматисти, Каспаров анализира в дълбочина най-големите партии на Фишер и оценява наследството на този велик американски гений.