Историруемият чрез доверие представлява философско и поетично есе относно богатите възможности на това крайно чувствително и двусмислено приключение, което съставлява историографията.

Той е насочен към понятието и действието на доверието, което, въпреки че е известно, че е свързано с всяко човешко начинание откакто свят светува, днес вече обхваща и се изследва във всички области на научното изследване.

В рамките на това, книгата се опитва да установи решаващия принос на доверието във всяка историческа/историографска перспектива.

Това е доверието, което обработва свидетелствата от миналото, но и оценките на настоящето, не чрез алгоритмичен механизъм, често неосъзнато идеологически, а под поглед, който е предимно личностно ориентиран, подчертавайки именно изключително човечните и затова винаги висящи, загадъчни им измерения.

Доверието на историка в себе си, историческите източници, които изследва, но и самата му историографска композиция, както и доверието на читателите в историка, представляват четирите основни оси, около които се предлага да бъде разгледан всеки опит за историографска размисъл за времето, мястото и човешките действия.