Понякога вечер, особено когато вали дъжд, умът ми пътува - по-често в детските ми години. И тогава се появява учителят по цигулка. Той носеше избледняла рентикота и износена перука - смеехме се заедно с него. Но когато след урока майка ми влизаше в стаята (може би заради нея) той свиреше нещо различно - мелодия спокойна и сериозна, която ни караше и нас да се сериозни, сякаш мъгливо гадаехме, че в дълбочината музиката не е страст или сън, носталгия или размишление, а друга справедливост.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]