Ненасилствените борби на Ганди срещу расизма, насилието и колониализма в Южна Африка и Индия го доведоха до такава степен на известност и възхищение, че когато го помолиха да напише автобиография по средата на кариерата си, той го прие като възможност да обясни себе си. Той се страхуваше, че ентусиазмът към неговите идеи има тенденция да надвишава по-дълбокото разбиране на неговия стремеж към истината, вкоренен в предаността към Бога. Опитите му да се приближи до тази божествена сила го накараха да търси чистота чрез прост живот, хранителни практики, целомъдрие и живот без насилие. Това не е обикновена биографична история, в „Историята на моите експерименти с истината“ Ганди предлага своята житейска история като ориентир за тези, които биха последвали неговите стъпки.