През 1877 г. в Париж е публикувана работа от 19-ти век, преведена на френски с заглавие: Съкратен преглед на теорията на византийската музика. Под това заглавие името на Хризант, теоретик на реформата на нотната система на гръцката православна църковна музика, се появява по начин, който трудно би могъл да се смята за автора на произведението.

Фактите, които излязоха наяве, доказват, че издателят на Съкратения преглед, френският музикант Бургол-Дюкодре, и преводачът му, хеленистът и значим учен от епохата Емил Бурноф, на когото дължим и избора на тази работа сред много подобни текстове, считали Хризант за автор на произведението.

Френският музикант споменава гръцкия теоретик като автор на Съкратения преглед само два пъти: веднъж индиректно в коментарите на Съкратения преглед и втори път в писмо до Бурноф, където ясно заявява, че Хризант е авторът на Съкратения преглед.

В отсъствието на оригинал и директни доказателства за авторството на текста, изследването следва уникална пътека, за да се изясни връзката между текста и Хризант и да се формират подходящи аргументи за неговото датироване.

В настоящата книга се документира точно тази връзка, чрез многостранно изследване, основано на задълбочено проучване, направено в архиви и източници от епохата. Следователно, преосмисля се доминиращото схващане, което, заради неясното заглавие на Съкратения преглед, подразбираше Хризант като изобретател на теорията, а не като автор на произведението.