Какво става, особено в този период, да си млад и да мълчиш? Животът ти да се разрушава, да се извършва геноцид на твой гръб, а ти да отсъстваш от настоящето си? Да си млад и да мълчиш!

Какво означава да не реагираш, да не се надигаш, да не мечтаеш, да не питаш защо! Да си млад и да се чувстваш безсилен! Да си млад и единствената ти перспектива да е бягството: бягство от страната ти, от приятелите ти, от гнева ти, от бъдещето ти, от същността ти!

Когато решихме да организираме 4-то Прослушване на Млади Творци на Малката Арктика, искахме да проучим дали оглушителното мълчание на младите днес подсказва и крие подземни процеси и пътища. Тоест, дали натрупва запаси от енергийна сила, които рано или късно неизбежно ще експлодират, формирайки ландшафти на творческа съпротива... Иначе нищо повече нямаше да има смисъл. Разрушено бъдеще не оставя място за дишане в подчинено настояще.