«Хипнотизирани сме между два ужасяващи мита: между Медуза и бездната. Това само по себе си е достатъчно, за да накара половината свят да се разсмее на глас, въпреки че шегата още продължава за наша сметка. Защото фалогоцентричният отказ е вътре в нас, той е заангажиран, преформулира старите модели, закотвен както е в догмата за кастрация.

Нищо не са променили: теоретизирали са желанието си за въображаемата си реалност! Нека треперят свещениците, идват нашите текстове за половете! Наистина съжаляваме за тях, ако при откритието си, че жените не са мъже или че майката няма един (фалос), рухнат. Но нима този страх не ги устройва?

Не би било по-лошо, всъщност не е по-лошо, това, че жените не са кастрирани? Че трябва просто да спрат да слушат сирените (защото сирените бяха мъже), за да се промени значението на историята? Трябва само да погледнеш Медуза направо, за да я видиш. И тя не е смъртоносна. Тя е красива и се смее.»

Превод: Гого Катсули, Джени Кундури Тсями, Ирини Спанопулу