Драмата на един паднал херцог на Милано и неговата непълнолетна дъщеря, изгнани посоки на почти пустинен остров в Средиземно море преди четиристотин години, история на бяла магия, отмъщение и помирение, която е в същото време силен химн на магията, свободата и силата на театралната илюзия, се развива паралелно в "Бурята" на Уилям Шекспир.
Колко сцени може да побере този остров? Колко сценични светове го обитават? Колко вселени? Колко чудеса? „Най-политическият елемент на – може би последното – произведение на Шекспир е пространството на свобода, което той създава в представата на магьосника Прозперо и смело подарява с епилога си на зрителите“.
В крайна сметка „Изкуството може да замисли пространство на преходна свобода, където, преди да станем дим, можем благодарение на щедростта на поета да се скитаме с него, да се почувстваме като от материята, от която се изграждат мечтите. Преходни, но свободни“, отбелязва в бележката си преводачът К. Алексис Алатсис.
