В това предизвикателно и вече класическо произведение, Фридрих Енгелс изследва взаимосвързаното развитие на семейството и държавата от древното общество до викторианската епоха. Като черпи от новите антропологични теории на своето време, Енгелс твърди, че матриархалните общностни общества са били детронирани от класовото общество и акцентът върху частната, а не общностната собственост, както и върху моногамната, вместо полигамната сексуална организация. Това историческо развитие, според Енгелс, представлява „всеобщото историческо поражение на женския пол“. Шедьовър в прилагането на материалистичната мисъл в историята и антропологията, обхваща любовта, моногамията, собствеността и развитието на човека, тази забележителна творба остава основа в марксистката и социалистическата феминистка теория.