Есета на тази книга се опитват, през сталинисткия мрак, който беляза 20-ти век, да покажат доминиращата роля на властта в тоталитарната система и трансформацията на идеологията в апологетика.

'Успехът' на сталинизма се състоеше и в свързването на месианските фантазии с реалните социални проблеми. Неговата особеност и ореолът му се намират в обещанието за крайна цел, за освобождение от класовото общество и ликвидиране на преисторията.

Но именно смъртоносната прегръдка на сталинизма с крайната цел отмени всякакви опити за социално освобождение в западните общества, тъй като я отождестви с насилието и налагането на тирания.

Фанатизмът и сигурността относно крайната цел, който се трансформира в религиозна вяра, не позволяваха функционирането на институции, тъй като единствената власт беше партията и нейният лидер.

Анализът на сталинизма е вечен и актуален, тъй като касае проблематиката на властта, без изучаването на която не можем да подходи към същността на тоталитаризма в различните му форми.

Милиони негови последователи станаха жертви на този режим, докато цинизмът и аморализмът в сянката на абсолютната власт позволиха оцеляването на поданика.

Триумфалният път на сталинизма изразява успешната манипулация на тълпите, които жадуват и изискват личната култ.

В книгата ще проследим силата на мисълта на Колаковски, прозорливостта на Милоош, но и невъзможността на западните марксисти да ги разберат, особеностите на Джилас, проницателността на Ръсел, упоритостта на Суварин, невинността на Лондон и Чимбулски и десетки други, а също и цинизма на Молотов, Калинин, Курсунин и др.

Когато читателят премине през този страховит пейзаж на трагедията, той ще стигне до фарсът на постмодерната... мисъл с остроумията на Жижек и невинните му аплодирачи, наслаждаващи се безплатно на... революцията!