Появил се сред бруталността на Първата световна война, революционното движение Дада започва с отвращение към установените норми. От 1916 г. до средата на 1920-те години, художници в Цюрих, Кьолн, Хановер, Париж и Ню Йорк предприемат радикална атака срещу политиката, социалните ценности и културното съответствие, които те смятат за съучастници в опустошителния конфликт.
Дадаистите не споделят определен стил, а по-скоро общо желание да преобърнат обществени структури, както и художествени стандарти, и да заменят логиката и разума с абсурдното, хаотичното и непредсказуемото. Тяхната практика обхваща експериментален театър, игри, гърлени звуци, колаж, фотомонтаж, процедури, базирани на случайността, и "готови обекти", най-известният от които е писоарът на Марсел Дюшан, Фонтан (1917). През цялото време, дадаистите смятат визуалния вид на своите произведения за вторичен спрямо идеите и критиките, които те изразяват. В този смисъл, Дада може да се разглежда като основен предшественик на концептуалното изкуство.
С подбор на ключови произведения от някои от най-известните представители на Дада като Тристан Цара, Марсел Дюшан, Хана Хьох, Курт Швитерс, Франсис Пикабия и Ман Рей, тази книга представя това неотложно, подривно и решително движение от 20-ти век и неговото трайно влияние върху съвременното изкуство.
