В Второ послание до Коринтяни (5:17) Павел казва, че всеки, който е ангажиран чрез кръщението с Исус Христос, е включен или участва в "новото творение". Всичко започва отначало, защото истинският свят (който се различава от въобразения свят на страх, егоизъм, алчност и глупост) е свят, в който всичко е свързано помежду си благодарение на любовта на Христос.

Ние живеем в това ново творение, в тази радикално нова вселена: в новия град, с новата си "управление", където никой не е роб или чужденец, лишен от своето достойнство. Живеем тук и сега, но в същото време в бъдеще, което вече е настоящето. Живеем в "точката", където настоящето се допира до бъдещето.

Докато започваме да узряваме като християни, се появява осъзнаване, че нашата надежда в Христос не се отнася просто до някакво бъдещо събитие. Това е бъдеще, което вече е започнало и което се разкрива в отношенията ни с другия, с Исус Христос и с Този, когото Исус нарича "Авва, Отче мой". Това е животът на Триединния Бог, който се отваря пред нас и става наш живот – в настоящия момент, да; но по начин, който ни уверява, че ще продължи да се развива в дълбочини, за които нямаме думи или образи, в безкрая на "богатството и мъдростта и знанието на Бога" (Рим. 11:33).