През юли 2021 година режисьорът Филип Куцафтис ми направи едно от най-големите честия, на които съм се радвал в живота си, когато ме покани да участвам в текстовете за неговия филм с заглавие Закрос.

През юли (и най-вече през август) 2022 година, когато финалното монтиране беше около половината, използвах една почивка от няколко дни и написах тази книга, едно разказвателно есе, на което сега ще дам следното описание, нещо като тизър, за да привлека интереса на читателя: това е работен дневник от последните снимки, написването на текстовете и приключението на монтажа.

Това е също и опит за размисъл върху начина на Куцафтис, така както той се реализира в цялото му творчество, със Закрос като централно пример, и с референции към някои важни кинематографи, които смятам, че осветляват моята теза.

Но е и любовна изповед / признание на вярата в изкуството на киното като цяло. Не е изключено да бъде и нещо друго. Всички тези неща, обаче, се надявам, че са предимно моят начин да кажа на режисьора благодаря за даровете.