Куклата или нейният еквивалент и аналог не е съвсем "животинска" от момента, в който се свърже с детето (и с възрастния също), влизайки в емоционален контакт, дори в диалог, въпреки че се чува като монолог или идва от празнотата и новостта на трансценденцията.

Но в обекта на куклата, сянката или представянето, субектът, дори като подчинител, остава отворен за потенциална субективност: От момента, в който куклата преминава от единия (субект), говори и се сблъсква с други потенциални същества, нещо наистина драматично се случва в представянето на нещата.

Фактът, че вече сме в сърцето на театъра с неговия дионисийски произход, от козата до одата, е нещо, което прониква и избягва в страниците на Алкестис, може би най-скъпоценната тайна на него.