Духът, който постоянно "се надява" на нещо, става нестабилен, непрекъснато се променя, преминавайки мимолетно в по-висше или по-ниско състояние на "перфектност", което умът лесно интерпретира като емоционална радост или тъга. Надеждата обаче крие множество опасности. Макар че се идентифицира с очаквано чувство на съществуваща радост, се страхувам, че ни заблуждава.

Ние се прибягваме принудително, за да оцеляваме, до фанатична защита на "истински" опитите ни и на доброволното подчинение на безразсъдните преценки на "другите", които, чрез регулирането на духа ни, наричаме истина, за успокоение и духовна утеха.

Духовната "неделика" потапя, през векове, странстващия човек в суеверия и съответни тъмни и глупави предразсъдъци, които го държат закован в миналото и в наследствените безразсъдни истини.

Името на Истината е философски есей, който може би предполага известни основни познания на философски термини. Въпреки това, той е достъпен и приятелски настроен в изразяването на словото, като едновременно избягва опростяването, за да помогне на читателя да разбере в дълбочина важни принципи и теории, които отличават философската мисъл.