Зия Гьокалп, въпреки че е общоизвестен в тесния научен кръг, все пак остава непознат за по-широката гръцка публика, тъй като до днес липсва подробно изследване, което да осветли и разкрие най-важните аспекти на неговото творчество.

Обаче, освен гръцкия превод на основното му произведение Принципите на Туркизма (Turkculugum Esaslari), до скоро липсваше задълбочен и детайлен анализ на цялостното му творчество. Също така, непозната за гръцката публика е стихосбирката му със заглавие Стихове и народни приказки (Siirler ve Halk Masallari), кореспонденцията му с семейството от местата на изгнание на Лемнос и Малта Писма от Лемнос и Малта (Limni ve Malta Mektuplari), както и не по-малко важното му произведение Ектоуркизъм - Ектоислямизация - Модернизация (Turklesmek, Islamlasmak, Muasirlasmak), съставят корпуса на автора.

Накрая, за да се разберат по-пълно свързаните с Туркизма възгледи на турския интелектуалец, читателят-изследовател трябва да има предвид и задължително да се запознае с огромния обем писмена материали с публикувани статии на Гьокалп, в които се разпръскват основните идеи на него.

Празнотата, която съществува в гръцката литература относно произведението на Зия Гьокалп, днес идва да бъде запълнена от настоящата значима и ценна работа на г-н Аристотел Митарас, който с пълна съвест и научна сериозност е излял същността на знанието си, както за творчеството на бащата на турския национализъм, така и за политическите и социални развития на съвременна Турция.

Авторът, започвайки от 1850 година, периода на Танзимата, стъпка по стъпка разплита клубчето на съвременната турска история, съсредоточавайки вниманието си на основните и важни моменти: движението на младите османци и опитите за установяване на Първата конституционна реформа (1876), оспорвания период на султан Абдулхамид II (1876-1908), подема на турския национализъм, революцията на младотурците (1908) и Втората конституционна реформа, Балканските войни, Първата световна война, борбата за независимост и създаването на Турската държава от Кемал Ататюрк (Kemal Ataturk), кемализмът като политическа система на управление и наложения авторитарен режим, многопартийната система и доминирането на Демократическата партия на Аднан Мендерес (Adnan Menderes), както и наложените след 50-те години военни преврати на десетилетие (1960, 1971, 1980, 1997).

Но с настоящата работа, г-н Митарас не се задоволява само с простото изброяване на събитията, а се опитва да докаже как турското общество се движи вече един век, като идеологичен компас в своите теории на Гьокалп, независимо дали те (по своя воля или не) в миналото не са станали обект на изучаване от турската бюрократична елита на 'официалната интелигенция'.

Също така, в настоящата работа читателят ще се запознае с начините, по които идеите на турския национализъм на Гьокалп са били възприети от Републиканската народна партия (CHP) и вписани в Конституцията.

Йоанис Т. Мазис, Катедра по турски и съвременни азиатски изследвания, Университет Атина. [Извадка от текста на задната корица на изданието]