На бунището се блъска и вие едно двополюсно животинче. Опитва се да подреди живота и боклуците около себе си, но е невъзможно. Отчаянието е станало вече втората му природа. Единственото му утешение и бягство от мрака са сиренцата, които понякога намира сред боклуците. Подушва ги и триптира с визии, които са противоречиви, но поне за малко го пренасят далеч от черно-бялата му мазня.

Различни фигури минават през бунището. Дали наистина съществуват или ги въобразява и тях? Икар на изгубените мечти, кожаря, който не се интересува дори да го одере, и медицинската сестра, която му забранява радостта от бягството в името на „здравето“... Но дали не е вече твърде късно?

Следват игриви двополюсни страници, допълнителното комиксче "Обречен да живее" (и то е много приятно!) и двополюсната Глутница с нашето вълче, което става модел на произведения на изкуството.