Вече повече от 3000 години Средиземно море е един от най-важните центрове на световната култура. От времето на Троя до средата на 19-ти век, човешката дейност в района на Средиземно море е изигравала решаваща роля в оформянето на световната история.

"Голямото море" на Дейвид Абулафия е първото пълно историческо изследване на времевия опит на народите на Средиземно море от времето на изграждането на мистериозния храм в Малта около 3500 пр.н.е. до неотдавнашното, ново преосмисляне на средиземноморските брегове като туристическа дестинация.

Абулафия описва онези градове, които оказали особено въздействие или били асоциирани със специфични исторически периоди - градове като Александрия, Венеция и Солун. Той придава тяхното процъфтяване на способността им да бъдат центрове за съжителство на много различни народи, религии и национални идентичности.

Освен това, представя историята на конкретни населени места, както и личности, които придават жизненост и непосредственост на по-широките събития, обсъждани в книгата - напр. мюсюлмански и еврейски поклонници, които се отправяли на изток, започвайки от Испания през 12-ти век, крале на Сицилия, османски султани и адмирали от Великобритания, Франция и царска Русия.

"Голямото море" се простира из цялата своеобразна площ на Средиземно море, от Гибралтар до Сирия, от Генуа до Тунис, акцентирайки на конфликта и противопоставянето - национално, езиково, религиозно и политическо. Така, то картографира начина, по който Средиземно море е станало "вероятно най-подходящото място за взаимодействие на култури и народи в целия свят".