Историята на книгата се развива на два паралелни нива - нивото на действието и нивото на психологическата драма.

Първото има една позната картина: Обичаният Тихи океан, видян първо от дълбочината на Наутилус (в 20 000 левги под морето), се разгръща сега през очите на моряците на ветроход. По някакъв начин, неговото преразглеждане беше дълг, както към тази книга, така и към "Децата на капитан Грант", които достигнаха до Австралия, но... не я видяха подробно. Сега, с подобна мисия за откритие и спасяване като мотив, Верн намери възможността да опише подробно както островите на Океания, така и самата Австралия.

Междувременно, госпожа Бранкан очакваше, очакваше и преживяваше многото психологически драми на една "Пенелопа", но също така и поредицата лоши случаи, които последваха след "едно зло". Това е второто ниво на книгата, което е крайно емоционално и в което Верн показва особена чувствителност.