Водещият психоаналитик в Британия проучва връзката между писането и психоанализата - фасцинираща и много необичайна поредица от литературни есета.

За Адам Филипс - както и за Фройд и мнозина от последователите му - поезията и поетите винаги са заемали съществено място, както предшественици, така и неофициални сътрудници в психоаналитичния проект. Но същото никога не е вярно в обратната посока. Филипс се чуди, в началото на тази дълбоко вълнуваща книга, какво е значило психоанализата за писателите? И какво може да направи писането за психоанализата?

Филипс проучва тези въпроси чрез поредица от вълнуващи срещи с писатели, които той е обичал, от Байрон и Барт до Шекспир и Зебалд. И по този начин той демонстрира, чрез собствения си уникален стил, как литературата и психоанализата могат да говорят помежду си и заедно.