Малоазийската катастрофа може да бъде определена, може би не без основание, като най-голямото национално поражение за елинизма. Катимерини пое ангажимент да изрази своята „истина“, да посочи подходящата политика и, преди всичко, да осъди в контекста на безмилостна война действията и пропуските на противника. Остротата на оценките й беше напълно свързана с остротата на политическите противоречия от епохата.

Насилник и жертва на безкрайно възпроизвеждан и самоиздържащ фанатизъм, тя се оказа в центъра на гражданската война със своята журналистика. И от първата година на излизането си политическата й инерция беше дадена и необходима, стига да искаше да бъде считана за важна от приятели и противници. Ролята й в оформянето на политическата линия на партията, която подкрепяше, беше ясна и решаваща.

Често партийният ориентация и привързаността към политически лица не й позволяваха да се изправи и да тълкува събитията с хладнокръвие. Но това последното липсваше в целия печат, тъй като журналистическите пера бяха изковани на наковалнята на партизанската преданост.

Но и така – или може би точно заради това – тя представлява един от най-добрите исторически източници, които по свой начин осветяват едната страна на големите исторически събития. И затова заслужава да бъде изучавана, разбира се далеч от лесните и прекалено опростени квалификации за „предатели“, „патриоти“ и други подобни звънки сравнения.