Тази книга разказва историята на гръцкото кино от неговото създаване, в началото на 20-ти век, до днешния ден. Тя се опитва да изясни материалите ― които са огромни и в съвсем значителна степен неизследвани ― с цел да представи, освен специфичното или случайното, есенцията: това, което се откроява и което става символ на обща тенденция, част от колективен отговор.

Целта е да се откроят самите филмови произведения, личностите зад тях, историческия контекст и съответствието с международните тенденции. Книгата поставя под въпрос разграничението между търговското кино и киното на изкуството, изследвайки и жанрове като комедия, мелодрама или мюзикъл. В същото време тя разглежда въпроси, свързани със социалния клас, културната памет и пола, предлагаща интерпретации в по-широкия контекст на местната духовна история и историята на идеите в Европа.

Гръцкото кино безспорно е било изключително продуктивно и обичано от народа: за известно време е произвеждало повече филми на човек от Холивуд, вероятно и от всяка друга страна в света, докато имало години, в които в Гърция се продават над 100 милиона билета. В същото време е било засегнато от постоянна тенденция към самоизолация, която обаче не е съпроводена от желание за критическо саморазглеждане, а често се е израждала в детинска и безплодна самообезценка.

Факт е, че гръцкото кино е дало много прекрасни филми, някои от които лесно и сигурно могат да бъдат определени като "големи филми" според европейските или дори световните стандарти. Най-значимото постижение на гръцкото кино ― постижение, което стана възможно благодарение на упоритото виждане и моралната сила на някои изключителни кинематографисти ― беше, че успя да оформи и утвърди една иконографска идиоматика, способна да отрази гръцкия опит, с цялата му противоречивост и многостранност, в съгласуван визуален език.