Първото ми посещение в Гърция се състоя през лятото на 1954 година. Бяха минали десет години от заминаването на германците и пет години от края на Гражданската война. Нацистката окупация изправи страната пред неописуем ужас и бедствия, а усилията за възстановяването ѝ бяха забавени поради избухването на Гражданската война.

Имах известни познания за трагичните събития на войната благодарение на отличната работа на архитекта Константинос А. Доксиадис, "Жертвите на Гърция във Втората световна война", където той подробно, методично и живо описва икономическите и човешките загуби.

Гърция, която видях за първи път, беше потънала в бедност. Това беше очевидно навсякъде. Често, когато разговаряхте с грък за красотата на неговата страна, следваше "да, но тя е много бедна" - и за да подкрепи думите си, той разтриваше палеца си с показалеца.

Когато нацистите напуснаха Гърция, те оставиха след себе си опустошена страна, с разрушена инфраструктура на сградите, нарушен транспорт, дълбоко засегнат селскостопански сектор и хиляди загинали. Гладът се оказа полезен инструмент в ръцете на окупаторите. Гладът беше изключителен, особено в градските центрове, и хора умираха по улиците на Атина. Банковите депозити на гръцките предприятия и семейства бяха унищожени от ужасяващата инфлация, поради парите, отпечатани от нацистите, и стремглаво нарастващата цена на златото от 5,000 драхми за унция преди войната до 870,000,000,000,000 (да, трилион) драхми в края.

По време на пътуванията ми през тези години, от Епир до Крит и от Пилос до Родос, бях приятно изненадан от жизнерадостта, топлината и гостоприемния дух на тези хора, които бяха преживели кошмара на войната и последвалите трудности.